Българи зад граница

ХЛЯБЪТ ВЪВ ЧУЖБИНА Е ГОРЧИВ!
ВСЕКИ ЗАЛЪК С БОЛКА СЕ ПРЕГЛЪЩА.
СЪНУВАМ ВЕЧЕР СПОМЕНЪТ ЩАСТЛИВ,
КОГАТО БЯХ ВЪВ РОДНАТА СИ КЪЩА.

ЖИВОТЪТ ВЪВ ЧУЖБИНА Е СУРОВ.
НОСТАЛГИЯТА ВЕЧНО ТЕ ПРИТИСКА.
ЖАДУВАШ МАЛКО НЕЖНОСТ И ЛЮБОВ.
ДА БЪДЕШ У ДОМА, ВСЕ ТИ СЕ ИСКА.

ЧУЖБИНАТА Е ЧУЖДА ДО ЖИВОТ.
РОДИНАТА ТЕ МАМИ СЪС БЕЗКРАЯ.
НЕ ИСКАШ ВЕЧЕ НИ ПАРИ , ИМОТ.
ЗАВЪРНЕШ ЛИ СЕ, ЗНАЧИ СИ ВЪВ РАЯ.

ХЛЯБЪТ ВЪВ ЧУЖБИНА Е ГОРЧИВ.
НО ТВОЯТ ДОМ, Е ВЕЧЕ ПУСТ ОТДАВНА.
БАЩА И МАЙКА, НЯМА НИКОЙ ЖИВ.
ДЪРЖАВАТА Е ЖАЛКА И БЕЗСЛАВНА.