Животът на децата е много по-лесен. Те нямат много задължения. Като по-малки си играят с приятелчатата си, а когато тръгнат на училище трябва само да се учат и да изкарват добри оценки. И те понякога се оплакват, че им е трудно, но това не винаги е така.
Според някои хора може би е лесно да пораснеш, но според мен не е. Едно дете или вече тийнейджър минава през много промени в живота си, колкото по-голямо става то, толкова повече неща се искат и очакват от него. Децата все повтарят, че искат да са големи, а възрастните, че искат да се върнат в своето детство.
Когато си възрастен, трябва да ходиш на работа, имаш повече задължения. Някои хора се изнасят от дома на родителите си докато са още в университет. А някои заминават и за чужбина. Там се грижат за себе си съвсем сами.
Също така възрастните създават семейства, за които трябва да се грижат. Трябва да осигурят покрив над главата на децата си, да ги запишат в хубаво училище и да им купуват всичко, от което имат нужда. Трябва да са отговорни.
Има и примери докато сме още тийнейджъри. Тогава ние се сбогуваме с детството си. Имаме повече задължения, трябва да помагаме на родителите си. Има и големи за нас промени – отиваме в друго училище, запознаваме се с нови хора, явяваме се на изпити, подготвяме се за живота си като големи. Също така на тези години може за първи път да се влюбим. Родителите ни подготвят и за тези неща, но не винаги е лесно.
Трябва да се пазим и от вредни навици. Докато сме млади искаме да пробваме нови неща, но някои от тях са лоши за нас, а родителите ни не винаги могат да ни пазят.

Докато растем минаваме през много трудности. Подготвяме се за живота, когато ние ще казваме, че искаме да сме пак деца, да се върнем в миналото.Като деца сме по-свободни, но не можем винаги да останем така. Порастваме, създаваме семейство, дом. Не е лесно, но се справяме.