Дълго време те чаках да се появиш
и живота ми корено да промениш.
Ти "дойде", но си с мен само в моя ум,
защото не искаш за такова нещо да се вдига шум.

Стъмни ли се, започвам към небето да гледам.
Ти си слънце, а аз луна...това веднага го определям.
Да бъда някога с теб...невъзможно е.
Не мога да кажа какво чувствам на никой, твърде сложно е.

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ! Това е заглавието на житейската ми книга.
Спри да ме нараняваш. За бога, стига.
Общувам си с теб по доста странен начин. Всички се питат "Кой е той"
Абсолютно всяка вечер пиша в дневника мой.

Пиша така нещата, сякаш ти говоря.
Няма ли те, няма и смисъл да се боря.
Общо взето без теб всеки смисъл се губи.
Искам тези редове да бъдат част от твоите думи.