Липсва ми гласът ти.Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлив по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново.Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища.Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам Липсват ми онези моменти, в които не се нуждаехме от нищо друго – имахме нужда само от себе си и това ни беше повече от достатъчно.Липсва ми сигурността, която имах, когато се намирах до теб – онова чувство, което ми нашепва, че щом съм с теб, няма да ми се случи нищо лошо.Липсват ми твоите прегръдки и думите, които винаги знаеш кога да кажеш.Липсваш ми, страшно - страшно много!
В сърцето ми винаги ще има едно местенце само за теб недостъпно, запазено от всички останали. Може би така ще те нося винаги със себе си.Ти си част от моите мечти,от онези красиви, но болезнени копнежи само мисълта за теб ме кара да потръпвам и да ми омекват коленете.Защото само споменът за теб ме кара да се усмихвам.Липсват ми онези откраднати и скрити погледи.Липсват ми онези твои усмивки.Липсва ми чувството, което изпитвах, когато минеше покрай мен, когато трябваше да събера смелост да те погледна, когато засичах яснотата на очите ти, вперени в мен.Липсва ми това, което изпитвах, когато се обърнех след като си ме подминала, и виждах как ме гледаш.Потъвам в спомените, за да бъдеш отново до мен...
Липсваш ми