Искрен Веселинов 17 ч. ·
136 години от рождението на Димчо Дебелянов
Един от най-лиричните и нежни български поети - Димчо Дебелянов, е роден в Копривщица на 28 март 1887 година. Той е последното е от шестте деца в семейството на Велко Дебелянов и Цана Илиева. Родителите дават на бъдещия поет името Динчо, но по-късно той сам се прекръства – подписва творбите си с Димчо.
Дебелянов винаги е бил силно привързан към майка си, твърдят изследователи на живота и творчеството му. Според местни зевзеци тази привързаност се дължала и на факта, че Цана кърмила Димчо почти до предучилищна възраст, от което комшиите им в Копривщица си умирали от смях.
През Балканската война от 1912 г. Дебелянов кара военната си служба в Самоков. Мобилизиран е в 22-ри пехотен полк. После преминава обучение в Княжевската школа за запасни офицери и получава званието подпоручик. Година по-късно – през 1914-а, е взет на работа в Сметната палата. На тази служба го заварва избухването на Първата световна война....
Виж повечеИскрен Веселинов 17 ч. ·
136 години от рождението на Димчо Дебелянов
Един от най-лиричните и нежни български поети - Димчо Дебелянов, е роден в Копривщица на 28 март 1887 година. Той е последното е от шестте деца в семейството на Велко Дебелянов и Цана Илиева. Родителите дават на бъдещия поет името Динчо, но по-късно той сам се прекръства – подписва творбите си с Димчо.
Дебелянов винаги е бил силно привързан към майка си, твърдят изследователи на живота и творчеството му. Според местни зевзеци тази привързаност се дължала и на факта, че Цана кърмила Димчо почти до предучилищна възраст, от което комшиите им в Копривщица си умирали от смях.
През Балканската война от 1912 г. Дебелянов кара военната си служба в Самоков. Мобилизиран е в 22-ри пехотен полк. После преминава обучение в Княжевската школа за запасни офицери и получава званието подпоручик. Година по-късно – през 1914-а, е взет на работа в Сметната палата. На тази служба го заварва избухването на Първата световна война.
Длъжността, която заема, му позволява да се спаси от мобилизация. Той обаче не смята да се възползв и отива доброволец. На 29 януари 1916 г. пристига на Македонския фронт. Там се бие с врага, но не изоставя и заниманията си с поезия.
Дебелянов е убит от противников куршум на 2 октомври същата година. В деня, в който намира смъртта си, 29-годишният младеж е командир на рота и предвожда редниците си в битка с англичаните.
„Изведнъж, както стърчеше прав, вдигна ръце, завъртя се, изпусна револвера и се свлече на земята, като притискаше с ръка раната си. Опита се да разкопчае дрехите си, но не можа. Около него настана смут. „Ротния убиха!“. Ръчният му часовник продължаваше да работи. Наближаваше 11 часа преди пладне“, описва по-късно последните мигове на поета неговият приятел Тихомир Геров. След гибелта на Дебелянов, в маншета на шинела му Георги Райчев открива ръкописа на последните стихотворения на поета - "Един убит" и "Сиротна песен", публикувани за пръв път през 1920 година.
Според някои източници, още като дете Дебелянов предчувствал, че животът му няма да е дълъг. Веднъж насън му се явил конят на Свети Георги. Жребецът поискал от спящото дете шиле. Като се събудил, Димчо разказал на близките си какво му се е присънило. Родата се уплашила. Според поверията такъв сън означавал, че момчето ще живее кратко. Семейството решило, че видението на малкия е лоша поличба, и купило шиле за курбан. Димчо обаче не позволил животното да бъде заклано. Двайсетина години по-късно пада на бойното поле.
Въпреки прекрасната си любовна лирика, поетът така и не успява да бъде щастлив в любовта. Според негови близки приятели, притиснат от бедност и разочарования, Дебелянов напълно съзнателно отива на фронта, където бяга от неудачния си живот, за да намери смъртта. Ръката на съдбата също се намесва. На 2 октомври 1916 година, когато загива от вражески куршум, поетът е определен за отпуск. Негов главнокомандващ обаче вади името му от списъка с отпускарите, за да постави на негово място името на свой близък. Така едва на двадесет и девет години, Дебелянов напуска този свят, оставяйки на българската литература едни от най-красивите стихове.
Подпоручик Димчо Дебелянов загива на позициите край Демир Хисар на Струма. Там, в черквата "Благовещение на Света Богородица" е погребан на 3 октомври 1916 г., заедно с още няколко загинали свои другари офицери. Костите на трагично загиналия поет са пренесени в родната Копривщица и препогребани в двора на местната църква на 23 август 1931 година.
Надгробния паметник на Димчо Дебелянов е не само една от най-отличителните творби на талантливия ни скулптор проф. Иван Лазаров, но е и сред най-въздействащите и популярни скулпторни фигури в родното изкуство. Пренебрегвайки съвсем умишлено житейските факти - майката на Дебелянов умира три години преди него, в съзвучие със стиха на поета "…да те присрещне старата на прага…" (от елегията "Да се завършеш в бащината къща"), скулпторът извайва обобщен образ на българската майка, приседнала на прага на дома и напразно чакаща сина си да се върне от фронта. Паметникът е осветен през 1934 г. с всенародни тържества.
#ПомниГероите
Можете да се регистрирате ТУК.