-Добро утро, любов моя! - казвам ти както всяка сутрин.
Събуждайки се до теб.
-Добро утро, любов моя! - отвръщаш ми,
целувайки ме с копнеж.
Не го правим по задължение
или просто ей-така.
А защото се обичаме.
Има ли по-важна причина от това?
Няма да се уморявам да ти го повтарям.
Няма да се уморяваш и ти.
Защо ли? Не зная...
Но съм сигурен щом погледна в твойте очи.
И тогава знам, че не съм сам на този свят.
Че ще има някой, който дори след много години,
ще ме целува и събужда с думите:
"Добро утро, любов моя! Как спа?"