И изведнъж спира да ти пука кой какво говори.. Интересува те единствено кога пак ще го прегърнеш.. Кога ще е следващия откраднат миг с него.. Забравяш коя си. Опитваш се да се опомниш, но не успяваш .. Сякаш е като наркотик. Всеки път щом те прегърне и целуне се успокояваш. Взела си си дозата и вече спокойно можеш да заспиш. После го търсиш още и още. Само неговите очи търсиш. Ничии други. Понякога, когато не си го виждала дълго, полудяваш от мисълта "Къде е?", "Какво прави?". Откачаш. Всяка нощ се появява в съня ти, защото през цялото време мислиш за него....