НА БАБА И ДЯДО
Глория Стойчева

Минават години, спомен се връща,
селски мегдан, стара чешма.
Къщичка малка с цветна градина,
за баба за дядо напомня ми тя.

Как да продаваме старата къща,сега разбирам - тя няма цена.
Дядо и баба са я градили,
било си е тяхна мечта.

Къщичка малка двама да имат,
отпреде градинка с букети цветя,много щастие в нея да има,
в двора да играят деца.

Дядо си спомням през зимата люта,
запретнал ръкави, цепи дърва,
винце си пийва, нещо замезва,щастлив се усмихва и клати глава.

Ние със баба на прозореца спрели,
тя отрудена, тиха селска жена,
прегърнати двете, гледаме дядо,
баба се смее, аз махам с ръка.

Селска идилия, детски години,
всичко премина, като миг отлетя,
баба и дядо вече ги няма,
но весело с тях се живя.

Сега от портрета с укор ме гледат,
тая къщичка така опустя,
сякаш ме питат чия е вината,
защо във градинката няма цветя.тя.