Не ме отлагай. Нямаш капка време
една любов на пътя да подминеш.
Животът свойта дажба ще си вземе.
Ще се усмихнем. И ще се разминем...
А после ще сме мигове пропуснати.
Какво изобщо е могло да бъде?...
Не ме отлагай. Измълчани чувства
звучат като измислена присъда...
Дали умея топло да прегръщам,
дали с едничък поглед съживявам?
Дали при теб безпътна ще се връщам,
и винаги в съня ти ще оставам?
Отложиш ли ме – как ще разбереш
дали съм скитница или съдба?
А времето? Не можеш да го спреш.
Но можеш да го скриеш в любовта...
И после няма как да се разминем,
защото всеки ще си е на мястото.
Отлагай бъдеще. Прескачай минало.
Единствено не се отлага щастие.

Мира Дойчинова - irini