И когато от мен си тръгнеш,
ще запомниш
цветята имат Божии имена
вятърът не тича нивга без посока
а аз бях гола,
в най-тъмното на твоята душа.
Ще запомниш още, че тъгата
идва само когато вече си без грим
че орелът не случайно към върха полита
малките са малки,
защото не виждат никога върха...
Щом си тръгнеш, ще усетиш -
бил си в храма,
без да знаеш за това
Бог е там, когато с наште рани
целуваме безпаметно врага...
И толкоз.
После ще забравиш.
Едно момиче било е твоята душа.
И само ще се молиш нощем
край теб да спре поне за миг съня...
Миглена Костадинова