Когато печелим...
знаем ли какво губим?
Когато губим...
Какво печелим всъщност...
Играем нелепа игра,
жестока игра на нараняване.
Къде ще ни отведе гнева на сутринта,
а тя – така далеч е.
Кръв по снега, сълзи в пясъка,
скрита тъга,
изгаряща от вътре очите.
Съдба...
Разкъсвам спомените, в които страха
е направил своето скривалище.
Оставям разголена на вятъра своята Душа –
време е за наказание.

Наказвам те за това,
че бе откровена до болка,
че беше честна и безстрашна,
за това,
че никога не се предаде...
Наказвам те за обичта,
която без остатък раздаде.
За това, че не скри дори искра,
за да те топли сред студа огромен.
Наказвам те за непокорството ти...
О, Душа!
Нима остана нещичко от тебе?
Ако си още с мен...
прошепни ми го в съня,
за да имам Силата да се събудя Утре!
О, Душа...
Не ме ме намразвай за това!

В.Игнатова - NiLiRia
04.03.2015
България.