Философията на изтока - Лекаря като градинар
Според източната философия животът е част от кръговрата на природата. Природата е завършена система- Тао, с противоположни и едновременно допълващи се категории-Ин и Ян, които са взаимно свързани и зависят една от друга. Природата е в постоянно движение като следва определена цикличност - когато елементите са в равновесие, животът е хармоничен и процъфтява, когато равновесието на противоположностите е нарушено, настъпват бедствия.
Човешкият организъм е микрокосмос, една малка вселена в границите на природата. Хората осъществяват връзката между Небето и Земята , те са смесица от космични и земни сили. Китайската идеограма за човека е фигура с корени в земята и глава към небето така, че да получава енергия както отгоре, така и отдолу. Здравето според . източната представа е много широка – което е добро за природата е добро за човека, доброто за едни е добро за всички. Ако се увреди една част, уврежда се и цялото, това което вреди на един човек, вреди на всички хора, което нанася рани на земята ранява и отделния човек. И обратно- да се възстанови и опази здравето на човешкото тяло и съзнание, означава да се допринася за добруването на всички по земята и на живота на нея като цяло.
Повечето древни култури, които са обработвали, сели, са събирали жътвата, са били зависими от земята за своето оцеляване. Чувствайки нейното могъщество, са се стремели да следват сезоните, ритмите и законите, свързващи всичко в едно цяло. Човешкото благополучие е свързано с дъждовете, напояващи почвата, вятърът в небето, разлюлените дървета в обширните гори. Природата е смятана за градина – живата земя, човекът, биосферата, целия кръговрат на живота. Източният лекар е градинар, който отглежда живота.