Така и не мога да разбера хората...Един ден се държат добре, а на следващия - не. Един ден са тук, а на следващия ги няма. Един ден си важен за тях, а на следващия си никой.
Хората вече сме като пъзели с изгубени парчета...На някои им липсват усмивките, на други - сърцата, на трети чувствата и усета за човечност...Но най-много са тези, изгубили душите си...