Снимки на стена

Pal.bg споделено чрез Rositsa Popova
преди 8 месеца
Опитах отново да си тръгна... тихо, полека, без да драми и декларации... просто да не влазя повече тук. Не успях. Един човек ме задържа дори без да осъзнава, че го е направил, с небрежно подхвърлена дума, с малък жест на внимание.
Замислих се какво е това всъщност, което ме кара да се връщам отново и отново тук, защо позволявам един дребен жест да ме задържи? Нима може да се каже, че сме истински приятели тук, нима фалшивите лайкове и коментари са нещото, което ми липсва в реалния живот. Категорично не са точките и наградите, макар че спортиста в мен от време на време се обажда и се радва на скоростта, с която точките се трупат (не че знам какво да ги правя ). Магия ли е това, което ме задържа или възможността да изразя себе си, споделяйки мислите, изказани от други, или пък страстното желание, скрито тайно във всеки от нас, да получа признание за качестата си от непознати, вярвайки че са обективни, или възможността да помечтая заедно с някого, или жаждата за повече внимание. Животът ми всъщност е прекрасен. Имам прекрасно семейство, любящ съпруг, чудесна работа.... какво търся още тук?
Какво е това, което държи всеки от нас тук. Дразним се, че сайта е бавен, че няма подобрения, страдаме искрено когато даваме всичко от себе си за някого, но не получаваме същото в замяна... но продължаваме да лайкваме и коментираме дори само с емотикони, да влизаме всеки ден и да се извиняваме когато нямаме възможност да го направим, да пренебрегваме близките си само и само да сложим някой и друг лайк повече. А реалният живот е навън. Навън са хората, с които трябва да говорим откровено, навън са пейзажите, които трябва да видим и да изживеем емоцията от това, че сме точно на това място, точно с човека, с който трябва сме.... но ние сме тук.
Не знам каква е тази магия, само се надявам всеки да намери това, което търси в реалния живот. Макар и дейсвителността не винаги да е така красива, както е една мечта, няма нищо по-хубаво от това човек да изживее удоволствието от живата комуникация, да види с очите си красивата гледка, да докосне с ръцете си любимото същество. И все пак продължавайте да се връщате тук, приятели, да споделяте преживяванията си, радостите си и скърбите си, защото скръбта се понася по-леко когато е споделена и какво е радостта ако не можем да заразим още някого с нея.
И ако някой ден събера сили и отново си тръгна, не ме забравяйте, потърсете ме, попитайте как съм и аз сигурно ще се върна да ви разкажа.... както всеки път досега...
207 от 368 снимки
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.