Преди да стана майка
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага,
и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм, когато детето ми е в беда.
.........
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!