ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ
Животът си тече,
а мене все гори ме,
със пламък на дете,
и дъх на херовими!
А облаци над мен
и плява сред нозете,
за обич съм роден,
но мои са и двете!
Животът е един,
една е красотата,
горчи като пелин
и лоша е съдбата!
Но пак обръщам гръб
на щяло и нещяло,
вървя по своя път
със гордото си рамо!
Животът си тече,
а мене все ме тегли,
с душата на дете,
към две очи засмени!
Петър Пацев
Животът си тече,
а мене все гори ме,
със пламък на дете,
и дъх на херовими!
А облаци над мен
и плява сред нозете,
за обич съм роден,
но мои са и двете!
Животът е един,
една е красотата,
горчи като пелин
и лоша е съдбата!
Но пак обръщам гръб
на щяло и нещяло,
вървя по своя път
със гордото си рамо!
Животът си тече,
а мене все ме тегли,
с душата на дете,
към две очи засмени!
Петър Пацев
Можете да се регистрирате ТУК.