КАРТИНА

За теб е лесно, приятелю, художнико,
така красива, в синьо я рисуваш,
позира ти не с тяло, а с душата си,
с багри топли и гънките извиваш!

Аз поетът, крадец на думи и въздишки,
просякът на нежни рими, без късмет,
със душата си немирна я обичам,
глава привел пред този син портрет!

За теб е лесно, приятелю, художнико,
за мен е болката всеки божи ден,
насищаш се, захвърляш бързо четката,
а аз горя, с дъх от нея посинен!

Петър Пацев