---
И тръгва ми се… искам да си тръгвам
след сенките на тленните листа
Една голяма осквернена църква
разтворила парцалени врата.
И есен е.. до гърлото е есен.
Природата и страшния закон.
Поетът казва; не римувай с песен
един такъв неозвучен сезон.
И все по близко чувствам е оная,
която ще ме стрелне, ей така….
И в пътя, който само тя го знае,
ще я придържам нежно под ръка.
Пламен Панчев