Отхапвам лекомислено и гладно
от залъка на всеки божи ден.
Живея с всички сили, безпощадно,
живота, който ми е подарен.
Дали случайно или по програма?
Един-единствен – кратък, страшен, мил –
живота, който с много страх на двама,
на моите синове съм подарил.
Животът – това малко, топло чудо,
пулсиращо във моите гърди.
Животът – тази сляпа пеперуда
в прозорците на светлите звезди.
Животът – тази крехка, бяла птица,
опряла клюн в небесната врата.
Животът – тази кратка репетиция
за дългия спектакъл на смъртта.
автор Недялко Йорданов