МЕТАФОРИЧНО

Аз вярвам в онзи свят, който не се случва
и в приказките непрочетени… на мама,
в нощите, в които нищо не сънувам,
любовта парадно минала край двама.

Аз вярвам също, в незатихналото утре,
в чудесата неразкрити, безнадеждни,
във морето, в непотърсените миди
и в думите ни често безсърдечни.

Аз вярвам в него, нечаканото бъдеще
и миналото неживяно… без посоки,
в шепота на устните ми недокоснати,
и в илюзиите честни, но жестоки.

Аз вярвам в онзи свят, който не се случва,
и в оная, неразгаданата му тайна,
подгонил прилепите черни в здрача,
отново стъпкал всякаква забрана.

Петър Пацев