ПЛАНИНА СВЕЩЕНА В прегръдка нежна спи земята, по клоните виси мъгла. И птичи гласове замряха, осъмва всичко в бяла тишина. Красива си Родопа, снежна, спят твоите реки и езера. Кълни в земята семето ти нежно, в благословение потръпва старата гора. И въздуха ти чист звъни, дочувам песен на момиче, прегръща ме с целувка нежна и ми казва колко ме обича. Родопа моя, ненагледна хубавице, потънала в звуците на гаѝди и кавали и цялата звъниш в песенна магия, и чанове, за тебе са запели. Спи и слушаѝ, планина свещена, толкова си горда и голяма! Изправиш ли се , ти си толкова блажена и мисля, че от тебе по-красива няма! Христина Въчева