Здравей, как си?
Не е нужно да ми отговаряш, разчитам го в очите ти.
Не си добре.
Гордостта ти е прекалено голяма и зная, че няма да си го признаеш.
Ала ти личи.
А и аз те познавам все пак, нали?
Затова говори.
Смело.
Аз просто ще мълча и ще те слушам.
Излей си душата върху мен, аз просто ще мълча.
Защото знам какво е да ти тежи. Душата ти уморено да крещи.
Знам как сърцето ти копнее да сподели, а как просто няма на кого...
Затова аз съм тук. Да слушам. Да не съдя. Да мълча. Да ти бъда опората, която аз никога нямах.
Та, кажи ми смело сега... как си ти? Какво ти тежи...