Снимки на стена

Под псевдонима Димо Болгарин, Димитър Талев разказва за посещението си през есента на 1920 година на Завоя на река Черна , където през Първата световна война българската армия води тежки боеве срещу Антантата.

"Не зная по кое време беше през втората нощ, дали посред нощ или преди първи петли, навред из планината стана съвсем тихо. И, сред тая пълна тишина, от некъде се надигна глух и дълбок стон, бавно се отдръпна назад, после отново се издигна още по-високо, стремително се понесе към нас и се изясни в многогласен вик:
– А-а-а-а!
– Чуваш ли? – тихо ме попита един от моите другари и стори ми се, че виждам в тъмнината широко разтворените му очи.
– Какво е туй? – прошепнах аз. – Ветърът ли стене в гората или некъде бучат придошли води?
– Това са нашите войници там, при реката. Не чуваш ли: ура! Ето пак: ура, ура!"
Да, чувах аз ясно тоя мощен вик от хиляди гърла, който през войните често заглушаваше дори грохота на оръдията.
После пак всичко утихна наоколо и ветърът отново взе да подсвирва тъжно между клоните на високите борове.
Рано на другата сутрин, по една тесна камениста пътека ние срещнахме група жени.
– Отиват, каза другарът ми, да палят свещи там, по окопите и по гробовете край реката. Винаги, когато викат мъртвите войници, жени отиват да палят свещи там.
– Често ли се чува тоя вик?
– Не, но се чува по целата планина и по всички села наоколо.
Аз не зная как да си обясня тоя вик през оная тъмна нощ, но кой ще ме разубеди, че това не беше вик на падналите български войници в кървавите боеве на Завоя? Кой ще разубеди ония жени да не палят свещи там, по гробовете и окопите край Черна?"

“Царството на мъртвите” - Димитър Талев публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 77, София, Св. Дух, 17 юни 1935 година

http://www.strumski.com/books/Dimityr_Talev_Tsarstvoto_na_Myrtvite.pdf
1655 от 4715 снимки
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.