Едно от най-хубавите чувства е да не изискваш да те обичат, но да усещаш всеки атом на топлина, на мекота и взаимност.
Да не натрапваш нищо излишно,
да не очакваш,
но да си там и да са там за теб.
Да чуваш истинността от познатия пулс.
Да дишаш любов, да издишаш същото в замяна, без да разбутваш въздуха и тишините ви, да притискаш силно до гърдите си всеки път щом можеш.
Да си бряг.
Утеха.
Прегръдка без думи.
Смисъл в края на деня.
И утрото, за което се будиш.
С някой.
Повече е, когато знаеш, че правиш любов.

Любомира Димов