НЕСЛУЧАЙНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Няма дъжд!
Моите устни не лепнат по твоите!
Знам! За тебе съм чужд!
Стара картина с кафето и розите!
Няма дъжд!
Небето смълчано изсъхна до дъно!
Аз, случайният мъж,
пиех те жадно, най-сладкото вино!
Няма дъжд!
Остана единствено любовна тъга!
Как реши изведнъж,
всеки поглед за теб да е само игра?
Няма дъжд!
Моите устни не лепнат по твоите!
Няма смачкана ръж!
И приказка няма! Няма и полети!
Петър Пацев
Художник - Христо Панев
Няма дъжд!
Моите устни не лепнат по твоите!
Знам! За тебе съм чужд!
Стара картина с кафето и розите!
Няма дъжд!
Небето смълчано изсъхна до дъно!
Аз, случайният мъж,
пиех те жадно, най-сладкото вино!
Няма дъжд!
Остана единствено любовна тъга!
Как реши изведнъж,
всеки поглед за теб да е само игра?
Няма дъжд!
Моите устни не лепнат по твоите!
Няма смачкана ръж!
И приказка няма! Няма и полети!
Петър Пацев
Художник - Христо Панев
Изглежда, за поетите тъгата е по-продуктивното чувство.
Можете да се регистрирате ТУК.