ИДЕАЛЪТ

Рисувам те нощем с топли гърди,
физически отдавна изгубена.
Идеалът красив живее във мен,
усмихната, млада, жадувана…

Така боледувам години наред,
болката стене тихо в душата,
мечтана си ти, тръпка във мен,
а всъщност изгубих жената.

В редките срещи, в немощен блян,
нощта косите си тежки разплита,
целувам те нежно, желана от мен
като лунния лъч си извита.

Но страх и съмнение, стрес и тъга,
погубват красивите мигове,
отдавна те няма жената до мен,
жива си само във стихове!

Петър Пацев