„Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка. Kрасива копринена кърпа. Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.
След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
- Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
- Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
- Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
- Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
- Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти си : кърпа с пет възела. Тези възли са : Aгресивност. Aлчност. Лъжливост. Неосъзнатост и Егоизъм.
След това Буда казал :
- Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?
Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал :


- Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
- О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати.
След това попитал :
- Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил :
- Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите.
Той разгледал кърпата и казал :
- Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите. Един след друг“.
Сега разбирате ли? Пътят на промяната никога не може да бъде извървян с натиск и принуда. Той изисква много разбиране, търпение и най-вече свобода. Свободата сам да осъзнаеш, че искаш да се промениш, да се пребориш с човешките си слабости и да се превърнеш в по-добра и пълноценна личност.
Затова, ако искате да промените нещо в себе си, започнете от това да се опознаете по-добре и да си позволите да бъдете истински.
Вечна е само промяната! Но всеки от нас избира в каква посока да бъде неговото израстване…