ДЕТЕЛИНА

Детелина, Детелина,
с нежни четири листа!
Търся те където мина,
извървях докрай Света.

Стрък по стрък делих тревата,
лист по лист я пак редих.
Детелино чудновата,
най-накрая те открих.

И на радостта в екстаза,
пак сърце се гърчи в шок.
Сам, кракът ми беше смазал
щастието мое с ток.

ПАВЛИНА СТАМЕНОВА