Нощем, когато прегризвше одеалата си
като ранено куче, което хапе от болка
и беше абсолютно празен – без органи,
и крещеше на някого „СТИГА ТОЛКОВА!
Стига толкова...“,
и усещаше в себе си начупени кости
и достатъчно кръв за десет удавяния,
и чезнеше в бездънни бездни от липси,
сляп от мрака на безкрайното падане.
Точно тогава, отвъд всички катрани на нищото,
задушен от душащото нямане,
без вяра във Бога, без всякакви истини,
разбираш какво точно означава „изправяне“.
Означава да си отвориш очите по мръкване
без да имаш друг гръб освен своя
и да се озъбиш свирепо във тъмното
в лицата на грозните демони.
Означава с ръце да спираш кръвта си
и в бездиханието да се научиш на дишане.
След някой остават толкова липси,
че да си жив почти е умиране