инствената ми неизживяна любов. Спомени!!!
От sineochka • 14.10.2010 • 23 коментара • 1/5
Pin It
Здравейте скъпи розалинчета.
Аз съм жена на 25 години.Моята история, поне тази която ще ви разкажа, не е трагична. Но е нещо от моето минали, което не ми дава мира.Единствената ми неизживяна любов.
Преди 10 години се запознах с един мъж, 10 години по-голям от мен. Аз бях ученичка, а той учител в моято училище. На мен не ми преподаваше. Още от първия път, в който го видях се влюбих в него. Правех най-различни опити да се запознаем и сближим, и както всичко, което си наумя и това се случи. Разбира се нeщата ставаха много бавно. Тогава бях още малка и боязлива. Излизали сме няколко пъти на кафе. Говорехме си, смеехме се. Държеше се с мен по-различно от останалите “деца“ на моята възраст. Може да се каже, че бяхме приятели.
Един ден, тогава бях в 10 клас, аз го целунах, той отвърна на целувката ми. Даже каза, че ако е знаел, че ще се целуваме щял да се обръсне. Аз обаче се уплаших и му казах, че съм го направила, защото съм загубила бас. По онова време имах връзка с друг човек, с който временно бяхме разделени и помолих “учителя” да не казва на никого за целувката ни. След тази целувка се дистанцирах от него за известно време.
С момчето с което ходех се разделихме и аз пак започнах да флиртувам с учителя. Имаше един период в който си пращахме закачливи смс- и. Той също флиртуваше с мен, но никога не е предприемал каквото и да е било. Аз също не му бях казала, че го харесвам. Но това се забелязваше и от околните. Дори някои от неговите ученици са ме питали дали имаме връзка с него.
И така в 12 клас аз реших открито да му заява чувствата си. Той ми каза, че между нас не може да има нищо. Че сега не трябва да мисля за гаджета, а за университет. Каза че той нямало да ме направи щастлив. Че не е подходящ за мен. Аз го попитах – “А ти щастлив ли си в момента”, а той ми каза, че не е нещастен. Опитах се да го целуна, но той не ми позволи. А бях и все още съм съгурна, че имаше чувсва към мен. По късно разбрах, че и той е заминал да учи магистратура в друг град. Не знам защо но винаги си припомням тази история. Може би защото тя винаги ще си остане моята неизживяна любов. И един въпрос никога няма да ми даде мира – “Той дали е имал чувства към мен?“
Признавам, че не можах да пресъздам множеството ситуации и разговори, които съм имала с него. С годините паметта е заличила много от тях. Но ако все пак някой от вас би могъл да сподели мнението си ще съм ви благодарна.
От sineochka • 14.10.2010 • 23 коментара • 1/5
Pin It
Здравейте скъпи розалинчета.
Аз съм жена на 25 години.Моята история, поне тази която ще ви разкажа, не е трагична. Но е нещо от моето минали, което не ми дава мира.Единствената ми неизживяна любов.
Преди 10 години се запознах с един мъж, 10 години по-голям от мен. Аз бях ученичка, а той учител в моято училище. На мен не ми преподаваше. Още от първия път, в който го видях се влюбих в него. Правех най-различни опити да се запознаем и сближим, и както всичко, което си наумя и това се случи. Разбира се нeщата ставаха много бавно. Тогава бях още малка и боязлива. Излизали сме няколко пъти на кафе. Говорехме си, смеехме се. Държеше се с мен по-различно от останалите “деца“ на моята възраст. Може да се каже, че бяхме приятели.
Един ден, тогава бях в 10 клас, аз го целунах, той отвърна на целувката ми. Даже каза, че ако е знаел, че ще се целуваме щял да се обръсне. Аз обаче се уплаших и му казах, че съм го направила, защото съм загубила бас. По онова време имах връзка с друг човек, с който временно бяхме разделени и помолих “учителя” да не казва на никого за целувката ни. След тази целувка се дистанцирах от него за известно време.
С момчето с което ходех се разделихме и аз пак започнах да флиртувам с учителя. Имаше един период в който си пращахме закачливи смс- и. Той също флиртуваше с мен, но никога не е предприемал каквото и да е било. Аз също не му бях казала, че го харесвам. Но това се забелязваше и от околните. Дори някои от неговите ученици са ме питали дали имаме връзка с него.
И така в 12 клас аз реших открито да му заява чувствата си. Той ми каза, че между нас не може да има нищо. Че сега не трябва да мисля за гаджета, а за университет. Каза че той нямало да ме направи щастлив. Че не е подходящ за мен. Аз го попитах – “А ти щастлив ли си в момента”, а той ми каза, че не е нещастен. Опитах се да го целуна, но той не ми позволи. А бях и все още съм съгурна, че имаше чувсва към мен. По късно разбрах, че и той е заминал да учи магистратура в друг град. Не знам защо но винаги си припомням тази история. Може би защото тя винаги ще си остане моята неизживяна любов. И един въпрос никога няма да ми даде мира – “Той дали е имал чувства към мен?“
Признавам, че не можах да пресъздам множеството ситуации и разговори, които съм имала с него. С годините паметта е заличила много от тях. Но ако все пак някой от вас би могъл да сподели мнението си ще съм ви благодарна.
Можете да се регистрирате ТУК.