сгреша ли, ако опитам да съм щастлива?
От Niciq • 27.02.2009 • 45 коментара • 0/5
Pin It
Привет на всички, които ще прочетат моята история. Аз съм на 40 години, голям и сериозен по характер човек съм. Омъжих се на 19 без да знам какво е истински да обичаш.
Сега децата ми са големи, аз уважавам съпруга си, обичам го като партньор и човек с който съм изживяла младостта си. Но истински не съм го обичала никога, няма огън от моя страна, няма романтика от негова.
Не отдава значение на нуждата да показва, че съм специална за него.
Не държи на външността си много, пуши и пие. С годините забрави, че трябва да полага усилия да се развива. Нуждата от пари ме принуди да замина да работя в чужбина, винаги на мен се падаха такива големи отговорности, бях мъжътв къщи. А той си позволяваше да съди и да недоволства. Така, че излизането ми от къщи беше за мен като смяна на властта и глътка въздух.
Работата и контакта с нови хора и среда ми отвориха очите, осъзнах колко е красив света и колко интересни хора има. Тогава срешнах , , него, , На първата ни среща отидох с цел да срещна нов човек, дори се укорявах вътрешно, че изобщо отивам на такива среща, не обичам изневерите.
Посрещнаха ме сините му добри очи, усещах че се вълнувам и си казвах, , спокойно той не е мой тип, , . . но лъжех сама себе си. Пропуснах да ви кажа, че той измина много километри за да стигне до мен, за да ме намери, бяхме се виждали само на снимка, а той вече ме чакаше с малко подараче.
Прекарахме два часа на кафе и разговори и се разделихме. Треперех вървейки към къщи, не вечерях, не спах. Тревожех се, че се поддавам на нещо непозволено. Казах му че няма да се виждаме повече. Тъгувахме и двамата, мина време, не се забравихме, отново се видяхме.
Отново той пропътува хиляди километри до мен, да похарчи луди пари, този път бях в друга държава, работата ми е такава. Прекарахме незабравими часове, след които не можех да мисля за друго освен а него, дори гребах в работата си.
Разбрахме че нещата между нас стават сериозни и че той ще трябва да кае на жена си, за на децата си и мъжа си. Това се оказа много трудно и за двама ни. Искахме да проверим себе си във времето, за да не сгрешим, и двамата сме на 40 години, нямаме време за грешки. След това се видяхме още два пъти и в още една държава ме намери той, 4акаше ме с букетче на аерогарата и прекарахме пет незабравими дни заедно.
Искам да ви кажа, че този мъж не е блести с външна красота, а има честна и искрена душа, скромен е и много нежен. Понякога се питам дали не се заблуждавам, 4е го обичам?Познавам себе си, обичам суетните мъже, модерните. . . А и готова ли съм да му родя дете, да оставя своите деца на хиляди километри, да заживея в неговата страна. . ?Не ли това криза на възрастта?Страх ме е че ще нараня съпруга си, децата си, които знаят а това, но го отричат. Прави ли са децата ми да ме спират. . ?Ще се превърна ли в прокажена за рода на мъжа си и забравя ли се семейство и дом, които си градил от първата тухла. . ?
Помогнете ми със съвет!!Ще сгреша ли ако опитам да съм щастлива?Благодаря, че ме изслушахте!!!
От Niciq • 27.02.2009 • 45 коментара • 0/5
Pin It
Привет на всички, които ще прочетат моята история. Аз съм на 40 години, голям и сериозен по характер човек съм. Омъжих се на 19 без да знам какво е истински да обичаш.
Сега децата ми са големи, аз уважавам съпруга си, обичам го като партньор и човек с който съм изживяла младостта си. Но истински не съм го обичала никога, няма огън от моя страна, няма романтика от негова.
Не отдава значение на нуждата да показва, че съм специална за него.
Не държи на външността си много, пуши и пие. С годините забрави, че трябва да полага усилия да се развива. Нуждата от пари ме принуди да замина да работя в чужбина, винаги на мен се падаха такива големи отговорности, бях мъжътв къщи. А той си позволяваше да съди и да недоволства. Така, че излизането ми от къщи беше за мен като смяна на властта и глътка въздух.
Работата и контакта с нови хора и среда ми отвориха очите, осъзнах колко е красив света и колко интересни хора има. Тогава срешнах , , него, , На първата ни среща отидох с цел да срещна нов човек, дори се укорявах вътрешно, че изобщо отивам на такива среща, не обичам изневерите.
Посрещнаха ме сините му добри очи, усещах че се вълнувам и си казвах, , спокойно той не е мой тип, , . . но лъжех сама себе си. Пропуснах да ви кажа, че той измина много километри за да стигне до мен, за да ме намери, бяхме се виждали само на снимка, а той вече ме чакаше с малко подараче.
Прекарахме два часа на кафе и разговори и се разделихме. Треперех вървейки към къщи, не вечерях, не спах. Тревожех се, че се поддавам на нещо непозволено. Казах му че няма да се виждаме повече. Тъгувахме и двамата, мина време, не се забравихме, отново се видяхме.
Отново той пропътува хиляди километри до мен, да похарчи луди пари, този път бях в друга държава, работата ми е такава. Прекарахме незабравими часове, след които не можех да мисля за друго освен а него, дори гребах в работата си.
Разбрахме че нещата между нас стават сериозни и че той ще трябва да кае на жена си, за на децата си и мъжа си. Това се оказа много трудно и за двама ни. Искахме да проверим себе си във времето, за да не сгрешим, и двамата сме на 40 години, нямаме време за грешки. След това се видяхме още два пъти и в още една държава ме намери той, 4акаше ме с букетче на аерогарата и прекарахме пет незабравими дни заедно.
Искам да ви кажа, че този мъж не е блести с външна красота, а има честна и искрена душа, скромен е и много нежен. Понякога се питам дали не се заблуждавам, 4е го обичам?Познавам себе си, обичам суетните мъже, модерните. . . А и готова ли съм да му родя дете, да оставя своите деца на хиляди километри, да заживея в неговата страна. . ?Не ли това криза на възрастта?Страх ме е че ще нараня съпруга си, децата си, които знаят а това, но го отричат. Прави ли са децата ми да ме спират. . ?Ще се превърна ли в прокажена за рода на мъжа си и забравя ли се семейство и дом, които си градил от първата тухла. . ?
Помогнете ми със съвет!!Ще сгреша ли ако опитам да съм щастлива?Благодаря, че ме изслушахте!!!
Можете да се регистрирате ТУК.