Дубре съм, ми! Със здравиту, с жувотя
пугаждами са вечи сто и кусур гудини,
пък га на вратника късметя ми пухлопа,
широооку му утварям, дан замини.
Либовну същу съм таман! Ма убикалят
серсеми сякакви... Идин съм убградила -
гу прая сам да си приказва кат замаян,
пък той ма прай на дива и щаслива!
Са раня харну, зер ду три пъти вичерям -
пи ер квадрата ми замяза на укръжнус,
ма кат намигна на глидалуту, кат са засмея -
дан си пусегна зорлем са удържам.
У двора сякугиш ми й от-до прекупану,
упрану ф къщи ми й, скупосну, нагласену...
Ми иди песня на три гласа да зафана,
дорде разлая сички кучета у селу.
Чи ко ши ми й!? Дубре съм и изопщу
съм фтасала и вътрешну и външну -
ут фустата и лачен`ти галоши
ду мислата ми, дет са лее кръшну.
Закот жувота й санким ден ду пладне -
ни му са апстрахирам ногу-ногу.
Затуй съм ф селу първа пу купане,
пък и хороту моа с бял пишкир да вода