Бих искал с тази притча да отбележа колко хубаво е, така както на нас би ни било приятно да се обръщат към нас. Благодаря ви.
Гвоздеи в оградата
Имало едно време момче с избухлив характер.
Един ден бащата му дал торба с гвоздеи и му заръчал при всяко гневно избухване да забива по един гвоздей в оградата.
Първият ден момчето забило тридесет и седем гвоздея. През следващите няколко седмици то се научило да се владее и броят на гвоздеите постепенно намалявал. Момчето осъзнало, че е по-лесно да не избухва, отколкото постоянно да кове нови гвоздеи в оградата.
Накрая дошъл ден, в който момчето не се разгневило нито веднъж. То казало на баща си за това и той му заръчал всеки ден без избухване да вади по един гвоздей от оградата. Така минавали дните и момчето растяло. Един ден то махнало и последния гвоздей от оградата.
Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата.
- Браво, синко, добре си научил това, което исках. Но погледни оградата. Тя никога няма да бъде същата. Когато казваме на някого лоша дума, тя оставя белег, също като този тук. Ако сме проболи някого с нож, няма значение колко много съжаляваме: раната няма да изчезне никога.
Човешкото слово има силата да дава и отнема живот. Всяка добра или окуражаваща дума може да помогне на някого, който се чувства зле и да направи денят му по-хубав. Обезсърчаващата дума, отправена към същия този човек, може да го убие.
Давайте живот на хората около вас. Не подценявайте силата на думите. Всеки може да каже нещо, което да сломи човек в труден момент. Достоен за уважение обаче е онзи, който окуражава останалите.
Мислете и подбирайте думите си, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които са важни за вас и истински обичате. Никога не забравяйте, че всяка от думите ви е като пирон, който се забива в сърцето. Веднъж изречена, никакво усилие не може да върне обратно лошата дума и да заличи болката от направената рана.