Копнеж за утеха

Тъгата от очите извира .
Не питай защо и как ....
Надеждата в една сълза,
тъгата на белият лист .

Утеха , без лъч умират прашинки
в самота .Една сълза капе от тъга .
Плахи сме след бурята !
Изгубил сред бой мантия сега.

Сбъднати предчувствия-врата
към вечността зове света .. ..
Дори в една сълза-утеха
ще потърсим в брега на стиха .. .

Без лъч надежда ,а после...
Една сълза гъделичка, ромоли и
отново дъх студен боли!
Не питай, как възможно е това!?

Сбъднати предчувствия- СВЕТЪТ НЕ УМИРА . ! !!