Д Р Ъ П Н АТ

Аз пренебрегнах толкова обятия,
готови да ме отведат по всяко време в Рая.
Отказани жени, през спомените бягате ...
Дали от страх не исках да ви опозная?

Не бях мъжът, готов, ако му падне,
макар сгрешилият адрес да бъде ненавиждан.
Аз дадох шанс на топлите ви длани
да не изтръпнат с еднократното „Довиждане !“.

Не беше трудно. Не, не беше трудно
срама си да свалим припряно с дрехите –
за нощната концесия на рудника
да ни завидят най-изтънчените грешници.

Не беше целомъдреност и въздържание.
Не беше от любови свръхнасита.
Не се размивах от старание
да бъда гвоздеят в обезлюдената възхита.
© Веселин Делчев