Добре щеше това да е виц, но не е (освен началото):
Дяволите пуснали Тодор Живков да види за малко нова България. Една заран Живков тръгнал из софийските улици, озърнал се, но трудно се ориентирал.
Решил да се информира от първа ръка и спрял първия пенсионер с вестник "Дума” в ръка.
– Дойдохте си, дойдохте си, другарю Живков – проплакал червеният ветеран, без да може да повярва на очите си.
– Ха-ха-ха – разнесъл се в отговор познатият гръмогласен смях – плювахте ме, плювахте ме, я сега да ви видим… Ама първо ме светни по вътрешната обстановка.
Кой е сега председател на Държавния съвет, президент или както там му казвате?
– Другарят Първанов – чинно докладвал пенсионерът. От наште. Бивш кадър на Комсомола.
– Добре, добре. Значи неслучайно съм писал тезиси за ДКМС. А кой е министър-председател?
– Сергей, синът на Димитър Станишев.
– На Митко Чавдареца?! Добре. Ами кой е министър на външните работи?
– Другарят Калфин. Пак от Комсомола.
– Брей, зачудил се Живков. Таз "млада гвардия”. Ами кой е посланик във Вашингтон?
– Вашата преводачка – Ленчето Поптодорова. – Брей, брей – не спирал да се чуди Живков.
И с все по-нарастващо удивление слушал вести за Георги Пирински, син на стария Пирински, за младия Велчев, внук на Борис Велчев, за Ирина Бокова, дъщеря на Георги Боков и за кой ли не още, та чак накрая се сетил да попита:
– Ами кой е кмет на София? Да не би некой роднина на Междуречки? А щом чул, че е Бойко Борисов, разтъркал ушите си, па с гръмовен смях отсякъл:
– Некой сега да рече, че другарят Живков не е оставил кадри!
Дяволите пуснали Тодор Живков да види за малко нова България. Една заран Живков тръгнал из софийските улици, озърнал се, но трудно се ориентирал.
Решил да се информира от първа ръка и спрял първия пенсионер с вестник "Дума” в ръка.
– Дойдохте си, дойдохте си, другарю Живков – проплакал червеният ветеран, без да може да повярва на очите си.
– Ха-ха-ха – разнесъл се в отговор познатият гръмогласен смях – плювахте ме, плювахте ме, я сега да ви видим… Ама първо ме светни по вътрешната обстановка.
Кой е сега председател на Държавния съвет, президент или както там му казвате?
– Другарят Първанов – чинно докладвал пенсионерът. От наште. Бивш кадър на Комсомола.
– Добре, добре. Значи неслучайно съм писал тезиси за ДКМС. А кой е министър-председател?
– Сергей, синът на Димитър Станишев.
– На Митко Чавдареца?! Добре. Ами кой е министър на външните работи?
– Другарят Калфин. Пак от Комсомола.
– Брей, зачудил се Живков. Таз "млада гвардия”. Ами кой е посланик във Вашингтон?
– Вашата преводачка – Ленчето Поптодорова. – Брей, брей – не спирал да се чуди Живков.
И с все по-нарастващо удивление слушал вести за Георги Пирински, син на стария Пирински, за младия Велчев, внук на Борис Велчев, за Ирина Бокова, дъщеря на Георги Боков и за кой ли не още, та чак накрая се сетил да попита:
– Ами кой е кмет на София? Да не би некой роднина на Междуречки? А щом чул, че е Бойко Борисов, разтъркал ушите си, па с гръмовен смях отсякъл:
– Некой сега да рече, че другарят Живков не е оставил кадри!
Можете да се регистрирате ТУК.