Добре щеше това да е виц, но не е (освен началото):
Дяволите пуснали Тодор Живков да види за малко нова България. Една заран Живков тръгнал из софийските улици, озърнал се, но трудно се ориентирал.
Решил да се информира от първа ръка и спрял първия пенсионер с вестник "Дума” в ръка.

– Дойдохте си, дойдохте си, другарю Живков – проплакал червеният ветеран, без да може да повярва на очите си.

– Ха-ха-ха – разнесъл се в отговор познатият гръмогласен смях – плювахте ме, плювахте ме, я сега да ви видим… Ама първо ме светни по вътрешната обстановка.
Кой е сега председател на Държавния съвет, президент или както там му казвате?

– Другарят Първанов – чинно докладвал пенсионерът. От наште. Бивш кадър на Комсомола.

– Добре, добре. Значи неслучайно съм писал тезиси за ДКМС. А кой е министър-председател?

– Сергей, синът на Димитър Станишев.
– На Митко Чавдареца?! Добре. Ами кой е министър на външните работи?

– Другарят Калфин. Пак от Комсомола.

– Брей, зачудил се Живков. Таз "млада гвардия”. Ами кой е посланик във Вашингтон?

– Вашата преводачка – Ленчето Поптодорова. – Брей, брей – не спирал да се чуди Живков.

И с все по-нарастващо удивление слушал вести за Георги Пирински, син на стария Пирински, за младия Велчев, внук на Борис Велчев, за Ирина Бокова, дъщеря на Георги Боков и за кой ли не още, та чак накрая се сетил да попита:

– Ами кой е кмет на София? Да не би некой роднина на Междуречки? А щом чул, че е Бойко Борисов, разтъркал ушите си, па с гръмовен смях отсякъл:

– Некой сега да рече, че другарят Живков не е оставил кадри!