"Познавам дъното...Познавам го...
Ти от това се страхуваш.
Аз не - била съм там.
Морето ли е шумът,
който чуваш в мен?
Или гласът на нищото?
Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
...
Изстрадах зверствата на залезите.
...
Сега се разпадам на парчета,
които политат наоколо като трески.
...
Обитава ме вик.
Вечер той излита
като търси с кукичките си нищо,
което да обича..."


С.П.