Чиста порода
Аз съм жена, не от онези наивните-
знам си цената. Ничия болка не искам.
Просто се случвам. Има ме, просто ме има,
има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите.
Топли са само очите ми, (всъщност и дланите).
Някак по навик раздавам парчета мечти.
Всъщност, защото съм себе си паля желания.
И съм красива, защото наистина силно боли.
Чиста порода съм. Истинска, жива... И гола.
Само душата си нося навсякъде с мен,
с нея докосвам така, както с длани не мога,
всичко останало просто не трае и ден.
Аз съм такава- непримирима, ранима и търсеща.
Нежност, която когато прелива, влудява.
Винаги тръгвам по неутъпкани пътища.
Истински трудна за обич. И за забравяне.