ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ
(Пламена Владимирова)
Здравей, мой виртуален приятелю,
добър вечер ти казвам в късния час.
И ти ли скуката тука убиваш си?
И ти ли самотен си, тъй както и аз?
Седим сега и тъжно се взираме
в екрана пред нас, малко студен,
уж си говорим, но всъщност не чуваме,
вместо със глас си говорим с ръце.
Пишем с пръсти "как си", "обичам те ",
" липсваш ми много" и "целувам те аз",
но всъщност остават празни душите ни,
само копнежа остава във нас.
Сякаш приятели с тебе отдавна сме,
но всъщност не виждали своите очи,
снимките само често си гледаме,
сърцето си пълним с нови мечти.
Защо ли те чакам пак да те зърна?
Защо ли очаквам те пак във нощта?
Сърцето потрепва от болест незнайна,
да не би да се казва виртуална съдба?
Здравей, мой виртуален приятелю,
добър вечер, моя виртуална любов.
Ти далеч си, даже от скоро познавам те,
но всъщност мечтая за твойта любов.