Еех, Йовано, Йованке...
И аз те дома чекам...дома да ми дойдеш...
А ти не довадяш, душо...Сърце мое, Йовано...
А те чекам, Йовано, песен да ми изпееш,
како майка сина имала.
Се що син иская - се му майка давала,
а син - болен. Болен откакто се родиа.
Да ми пееш как са разцъфтели бахчите.
Разпукали се люляци, замирисали девойки,
а он болен. Болен откакто се родиа.
Да ми пееш как и аз по мръкло лутам.
Ноч ме пие, месечина ме пие.
Нища ми ни е. Здрав съм, а болен.
Е те за туй те чекам, Йовано,
дома да ми дойдеш, а ти не довадяш, душо.
Сърце мое, Йовано...Йовано...Йовано...ееех...