Истинската жена като я пипнеш ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не седи на едно място, напротив – извива се , мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег. Нейната любов е кучка – нетрайна, размирисва се, разпарчетосва се, разнищва се като тъкано от лека жена платно. Всички, дето са пропадали в нейната любов, вият като малки кучета с пречупен гръбнак! На тази жена дори в името има претенция. Това е жена номад, това е най-нехарактерното проявление на жената. Тя бяга непрекъснато, може да прави каквото си иска, без да и се случи нищо, а ако и се случи, тя прави така, че все едно сама си го е поискала. Рядко се среща такава жена, наистина, и като се срещне, никой не е наясно дали е на хубаво, или е на провал. Животът често дава на такива жени повече, отколкото те искат. Няма какво да я спре такава жена да буйства, да пие, да пробва. Ни човек, ни чувство, а още по-малко мъж. Тази жена има странен механизъм в главата си, който да и подрежда емоциите – да се весели, когато и е тъжно, да пее, когато и се плаче, и да се прави, че не я боли, когато и иде да вие от болка. На нея всичко и се вижда чаровно, защото тя, като се усмихне на света, и света и се усмихва. Тази жена не е просто жена да спи с мъжете, тя е жена да ги променя. Когато реши да умъртви някого, няма нужда да се кара и да крещи, просто престава да се усмихва и казва, че и е все тая, и душата ти умира бавно. Любовта с такава жена няма как да се разкаже, може само да се премълчи...