заваля... а дъждът е поезия
с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
за стих...
и сълзи февруарският ден като ласка
за миг тишината помежду ни с нежност повила...
притихнал в тополите
жадно за пролет напъпили
вятърът влюбено пак за любов ни нашепва
в разлистено стръкче стаена...
а ти...
отдалеко сълзите дъждовни събираш
и дишаш за мен... със сърцето си
в ритъм обично трептящ
и превръщат се капките в думи
за тебе
изящно изписани
с тихия пролетен дъжд
завалял...

mariniki (Магдалена Костадинова)