Писмо до България

Далечен привет- Българийо мила!
Отдавна исках да ти пиша,
но все не стигаше ми сила
и чувствата не смеех да издишам...
Времето си мина откакто заминах
повярвай– всеки ден си го броя...
Дните ми удобни са в чужбина,
а нощите ми пълни са с тъга.
Сърцето ми жадува те Родино
очите търсят твойте планини,
липсва ми "небето от коприна"
и мириса на борови гори.
С надежда заминах - Ще свикна
с мечтания задграница живот...
И малко по- малко сякаш привикнах,
но останах си "без корени дърво".
Песните слушам, връщам картини
в спомените само с теб живея ,
без да виждам другарите си мили
с които виртуално през сълзи се смея!
Заминах оставих и майка и татко
да стареят в голямата къща сами.
Понякога се чуваме за малко
да се оплачем кой и колко го боли!
Преди не разбирах що е носталгия
някак си звучеше ми фалшиво,
но сега я усещам и така ми е жално,
че и бедна да си пак изглеждаш ми красиво.
С цялата си болка ти пиша Родино,
искам да ти кажа как те обичам
за мене прекрасна си цветна градина
и в сънищата нощем твоя въздух дишам!

Гена Андрова