Незабравими стихове
Какво да ви оставя?..

Какво наследство да оставя,
на вас, наследници…деца.
Тя-любовта единствено е средство,
да спира болки в нашите сърца…

С умният аз умно си говорих,
а проста с простият ми бе уста.
За просяка портфейла си отворих,
а на бездомник моята врата…

И на обречен стискал съм ръката,
на умореният подавал съм му стол.
На врагове целувал съм краката,
с приятели вечерял съм със сол…

Вървял съм...Обич съм раздавал.
Добрите съм дарявал с тишина.
На лошите с усмивка съм прощавал,
и влюбвал съм се истински в жена.

Какво да ви оставя във наследство?
Какво за спомен да ви дам, деца?
Една земя от скъпото ми детство,
от мойта кръв за вашите сърца….

Какво да ви оставя?.. Странен спомен,
за майка чакаща до пътната врата.
Пътека емигрантска в свят огромен,
Родината…Едничка на света!..

Какво да ви оставя за наследство?
На рамото ми злато не лежи.
Ще ви оставя смях от мойто детство,
и знайте…Камъкът на мястото тежи!..

Красимир Димитров/Кресто Миров/