ПОЕМА ЗА ГЪЗА
Поетите от Омир още,
та чак до гарсия и наши дни,
възпявят във безсънни нощи
все добродетелни жени.
Възпявят устните,косата,
гърдите като на коза!
Възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза!
Жени без гъз?
Какво сте вие?
Кажете , ала без сръдня!
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки симетрични
умело си върти гъза!
Кажете още,
кой не зяпа жена кога се наведе,
гъзът ѝ белнат като ряпа
с греховна сила го зове!
Не е ли вярно, че в кревата
преди да почне любовта,
ние съблазняваме жената
като я галим по гъза!
О, женски гъз!
Бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Акъла мъжки покорявай
и към съблазни го води!