"Някой смята, че може да прави каквото си иска,
понеже обича;
друг пък смята, че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан;
трети мисли, че трябва добре да внимава,
защото обича;
а четвърти, че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан.
Има хора – обичат, а то на омраза прилича;
има други, чиято любов е едно безразличие;
има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая;
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят.
Любовта у един е подплашено зайче – изгаря,
в светла клопка пред двата
насочени гибелно фара;
а у друг любовта на ранена лъвица прилича,
и се вдига да стъпче
тъкмо този, когото обича.
Има обич – пилот,
която хвърля барутни товари
над любимия град.
И оставя след нея пожари.
Има обич – радар -
сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар
и те води, макар отдалече.
Има сляпа любов -
тя поглъща, каквото й падне;
като жалка амеба,
тя е винаги гладна и жадна.
До безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
Има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси -
това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
И тъй ще обича."
Шомийо - "Приказка за това, кой как обича"