Не ми отива болката в очите.
Но страшно ми отива радостта!
Избрала съм си пътя на мечтите,
не другия - на страх и суета.
Обичам да закичвам със усмивки
дори и най-намръщения ден.
Раздавам любовта си без почивка.
Тя в двойни дози връща се при мен.
И капка не пестя от добротата
(на нея се крепи и днес светът).
И в грозното откривам красотата.
И в трудности намирам лесен път.
За мене няма четири сезона.
Изобщо не признавам студ и сняг!
В сърцето си съм скрила животворна
и вечна пролет. Само чака знак
да почне да разпръсква пеперуди
и сладък минзухарен аромат.
Такива като мен изглеждат луди
във този ослепял от злоба свят.
Васка Мадарова