Попитай ме, попитай ме пред всички!
Да чуят тези, дето ме осъждат.
Попитай ме - и днес ли те обичам.
Сърцето си до дъно ще развържа....
Попитай ме. Ще бъде интересно
да видя как лицата им изстиват,
когато казвам колко ми е лесно
да имам чувства, без да ги прикривам.
Езици ще изплезят от почуда.
С невярващи очи ще ме следят.
Наум ще си повтарят, че съм луда.
Но няма да говорят. Ще мълчат.
Ах, как ще ми завиждат, че съм силна,
дорде горят във своя собствен ад!
Душата ми свободен вятър милва,
а техните - в затвори се рушат.
И ти приседнал кротко сред тълпата,
знам, тайничко със мен ще се гордееш.
Би искал да ми подадеш ръката.
Но ти си като тях, уви. Не смееш.
Васка Мадарова