АЗ СЪМ ТЪЖЕН ЧОВЕК -
тъжен, като болен,
за който още има надежда.
Аз съм тъжен човек -
тъжен, като стая,
която на пълна
изглежда.
Аз съм тъжен човек -
тъжен и единствено длъжен
на дявола,
който краде от живота.
И когато излъжа,
ако някой се върже,
си губя пспорта.
Аз съм тъжен човек -
тъжен и не разбирам
хората, на които
винаги им потъват
гемиите…
Аз съм тъжен човек - тъжен –
даже в себе си търся,
но за радост
човек не намирам.
Аз съм тъжен човек -
тъжен - ако се движа
то е защото
светлната ме дразни.
И се мъча да видя напред,
тъй както къртицата
вижда в тунел.
Аз съм тъжен човек -
но се радвам,
че намирам очите ти...
Ти си мойте очи.
Сетивата на тъжен човек
приличат на старо
родопско одеало.
Ако правим любов,
няма смъсъл да бъдем красиви.
Аз не зная защо.
Аз съм тъжен човек.
Аз съм просто
едно огледало...
Автор - Любомир Чернев